Уж не съм суеверна. Поне не много. И все пак…
Тази сутрин черна котка пресече пътя ми. Не й обърнах внимание, а може би трябваше. Половин час по-късно крехкият ми свят започна да се разпада. Слънцето ми стремително се спусна към хоризонта и в своя залез изгори крилете ми. Залезе без да ме пита и без да ми даде обяснение. За миг останах сама – на тъмно и студено. Ранена и виеща от болка. Една стена от мрак ме отдели от пулсиращия свят около мен. Зави ми се свят. Сърцето ми се опита да разкъса гърдите ми със силата на ударите си. Спрях да чувам и виждам. Започнах да падам. Насрещния вятър прекърши и без това ранените ми криле. Паднах от толкова високо.
Черна котка пресече пътя ми. Греховната ми черна душа реши да ми отмъсти. Опитах да я убия но тя се прероди. Като котка с девет живота. Безсмъртните ми грехове стовариха върху пребледнялата ми плът зловещата си сила.
Като в транс се прибрах вкъщи. Скрих се от целия свят. Скрих се…в банята си. И там тихичко ридах, свита на кълбо на плочките под душа. Там, където никой не може да види сълзите ми. И нямаше кой да превърже раните ми.
DarkCrimson каза,
април 5, 2008 @ 10:03 pm
Някой ще яде бой…
Keep Smilling каза,
април 6, 2008 @ 8:23 am
Вдигни глава и виж света! Той те чака и дори копнее за твоя поглед. Моли те тайно да забравиш тъгата. А, ти можеш да го сториш, нали? Силна си, знам го. Можеш да сътвориш чудеса ….. И докато сълзите ти капят върху твоята собствена ръка… докато се стичат, ти трябва да поемеш дъх и да продължиш. Защото те очаква нещо хубаво и добро. И то се нарича живот. Да понякога си слага черна, траурна дреха, друг път робата му е сива и безлична, но ….. единствено от теб зависи в какъв цвят ще се облече твоят живот. Избери ми хубав цвят от своята шарена палитра
Хайде тръгвай! Продължи своя път и знай, че няма да го извървиш сама. Има хора до теб. И те ще продължават да са там….. По пътя ти. Не винаги ще ги виждаш, понякога няма да ги чуваш, но те ще са там…..
Така, че не чакай.
Тръгвай.
И нека усмивката ти освети твоя собствен път.
(hug)
(sun)
Маги каза,
април 6, 2008 @ 12:34 pm
Да ти мине черна котка път е неизбежно, независимо дали му обръщаш внимание или не…също като малките и големи мъки в живота. Просто регенерираш от само себе си. Само добрите хора можели да изпитват истинска тъга.
Целувки, Маги
Niky каза,
април 25, 2008 @ 8:00 am
Мислех си, прочетох, разбрах, че обичаш слънчогледи, улични лампи и дъжд. Стори ми се толкова ясно и просто. Случвало се е и ще се случва да намираш цветя, но вероятно ще ги отминаваш без да ги откъснеш, а само ще ги помилваш… А черните котки -
може би сред тях също има добри и хубави, само не са разбрали.
И поглед в много посоки.
Пишеш като човек, който не умее да спира и това е невероятно хубаво.
http://www.youtube.com/watch?v=03KlLLPnJbY
Песен.