Той нямаше очи като небето.Имаше поглед от тъмносиньо кадифе. От онзи цвят, в който потъваш. Сякаш си накрая на света и само да поискаш ще паднеш в звездите. Ще се изгубиш в красивата празнота на космоса. Криеше се в него от онова чувство…онази меланхолия…Нали знаеш? Онази, която прави движенията ти по-плавни, очите – по-меки, а погледа скрива в мъгла. Имаше в него от онази – неопределено красивата тъга.
Не – той нямаше очи като небето. Имаше поглед от синя самота.
Keep Smilling каза,
май 6, 2008 @ 6:14 am
многоо харесвам сините очи и все се влюбвам в момчета с кафяви ….. Много се кефя, когато съм прочела нещо, а чак след това го виждам постнато тук
(wasntme) (hug)
You know who каза,
май 7, 2008 @ 11:55 am
Ехххх. Така и не написах нещо стойностно за теб. Онова си беше пълна скръб ама ако заслужиш обещавам ще отделя от скъпоценно то си време и ще драсна на бързо едно добро тексче.