Знаеш ли коя съм? Знаеш ли каква съм? Не знаеш… Знаеш ли как обичам? А знаеш ли как убивам? Не знаеш… Нищо не знаеш… Затова ме обичаш. Защото не ме помниш. Не помниш как ранявм и пия кръвта ти от раните. Не помниш каква невинност се чете в погледа ми въпреки вината. Не помниш. А те убих в предишен живот.

Виновна съм. Пред Бог, пред себе си, пред най-близкия, пред НЕЯ. Потъпках и малката останала човечност в мен. И Я раних смъртоносно. Дотолкова, че да ми каже „Не искам вече да съм важна за теб!”. Близката, святата, най-важната. Поколебах се и все пак дръпнах спусъка. И вече е късно да кажа, че съжалявам. Защото от смъртта в мен се е родила убийца.

Стой сега далеч, за да не те убия отново. Доказах, че съм способна…