И така – с малко закъснение е редно да поздравя и себе си (както поздравявам всички останали). Честит рожден ден, мое цветно Аз! Рано ми е още да правя равносметка за това, което е минало и това, което предстои. Просто ще си пожелая нещо наум и ще си стискам палци да се сбъдне.
И както всяка година, с изгрева на слънцето в мен се ражда надежда. За нови звезди и галактики, за нови измерения. По-чисти, по-човешки, по-добри. Надежда за малко повече сила – да преборя страховете си. За малко повече разум – да не повтарям грешките си. За малко повече издръжливост – да остана себе си. А колкото до всичко останало – то идва от само себе си. Щастието, болката, любовта…те идват самички. Без да ги търсиш. Просто се промъкват в теб, дори не търсят разрешението ти. От теб се иска просто да ги оставиш да ти се случат. Затова няма да си пожелавам нови срещи, щастие и любов. Ще си пожелая търпение, за да ги дочакам!
Маги каза,
юли 11, 2008 @ 6:11 pm
Честито с малко закъснение:) Пожелавам ти едни прекрасни седемнадесет все пак с повече усмивки, да си здрава и уверена в себе си. Абе пожелавам ти много цветни спомени, от които тайничко да се подсмихваш някой ден. Ти си знаеш как ще си ги подсигуриш…И да пишеш все така хубаво. Вярвай, защото когато вярваш „си обречена на успех“
Поздрави…