Дълго пътуване с колата. Такова каквото обичам. Призори на пръсти се измъкваме от града, потънал в задимения си сън. И сякаш поемаме назад във времето. Тръгваме от града край реката, за да стигнем до полите на планината. Край прозореца ми се редуват безкрайни житни полета и градчета от селски тип. Хубава музика и полупразни разговори за ежедневието. След няколко часа линията на хоризонта започва да се издига. Все по-висока, все по-близка, все по-начупена и внушителна. Вече не караме по „царския път”, а по тясно, криволичещо шосе. Автомобилите, които срещаме, намаляват. Огромните дървета край пътя сплитат клони и сякаш потъваме в един зелено-слънчев тунел. Под дебелите сенки играят слънчеви зайчета. Намаляме скоростта и отваряме прозорците. Отвън нахлува прохладен въздух напоен с аромата на измитите от вчерашния дъжд листа. Спирам музиката, за да чуя тишината, но тишина няма. Гората е пълна с шум от листа, птици, пчели и какво ли още не. Въздухът прелива от милиони цветни отенъци. Спокойствието на планината се просмуква дълбото в кожата ми и достига до вените ми, а кръвта го разлива по цялото ми тяло. Всяка клетка, всяка фибра в мен сега диша златисти прашинки слънце. А аз потъвам. Потъвам дълбоко в копринената мекота на ароматите и звуците на планината. А тя изплува пред мен като в транс, като в полусън. Такава каквато съм я срещала в „Дивите разкази” на Хайтов, във „Време разделно” на Антон Дончев.

Рязкото спиране на колата ме изважда от просъницата, но лекият цветен въздух още замайва главата ми. Един усмихнат старец слиза от каручката си и държейки въжето на кончето си в ръка се приближава към отворения прозорец.

- Момиче, имаш ли вода? – пита ме с дрезгав глас и сякаш цялото му същество се усмихва. И дори дълбоките бразди по челото му излъчват жизненост.

Подавам му бутилката, а старецът взема една торба от каручката си и напълва скута ми с току-що откъснати, още росни череши. Аз се смея и старецът се смее. Толкова е лесно да сме добри и по простичко щастливи. Старецът тръгва с каручката, ние продължаваме пътя си. Гледам черешите в скута си и не мога да повярвам на случилото се. Някак сюрреалистично ми изглежда, неестествено и чисто…човешко.

Шарените планински селца се изнизват край мен като нанизи пъстри мъниста. Двуетажни къщи, опасани от каменни зидове, белите камъни обрасли със зелен мъх. Малки къщички и дворове пълни с пчелни кошери. И безброй оранжеви кремове, предизвикващи пчелите с тежкия си, сладък дъх. А аз пътувам назад във времето. Към раждането именно на тази чиста и проста красота. Тук, където се целуват небето и земята. Сетивата ми се пренасищат. От цветове, аромати, шумове и тишина. От вкуса на черешите и лекотата на въздуха. Замаяна се отпускам на седалката и само наблюдавам, а около мен се вихри един цял свят, различен от моя. И съм безумно щастлива в спокойствието си. Затварям очи за секунда и оставям вечността да премине през мен. Прераждам се сякаш стотици пъти – все по-нова и чиста.

Паркираме край една от къщите. Споменът за обраслата й с лилави цветя телена ограда смътно се разхожда в съзнанието ми. Мъжът от спомените ми отваря вратата на колата и ми подава ръка, за да сляза. Такъв го помня – безупречен джентълмен.

- Я виж ти – колко е пораснало малкото ми момиче! Моята миличка принцеска! – възкликва той и ми се радва като малко дете. Колко се е променил! Но очите под посребрената му коса са все така живи, а в леко изгърбеното му от възрастта тяло още личи исполинската сила, която помня от детството си. Господи, кога е минало толкова време!

Разглежда ме с любопитство, сякаш да се увери дали съм аз. В спомените му съм още момиченце, а пред него стои млада жена. Сега съм малко по-голяма, малко по-висока, малко по-умна, а надявам се и малко по-мъдра. Очите ми са загубили част от детската си бистрота, но пък са се наситили със златисти отблясъци. Кога, за бога, е минало толкова време!

- Моята миличка принцеска! – продължава да повтаря той и ме хваща за ръката. И цялото ми пътуване назад във времето свършва тук, където отново се превръщам в дете. В къдрокосата „миличка принцеска” от избледнелите сънища на възрастния мъж от спомените ми.