Празничен ден. Неговият. Специален? Може би… 
Един от двамата ми най-любими мъже – Супер нЕмо и Радо – празнува днес.
Олицетворението на обективната критика, моят коректив за земното – РадОоо. ЧРД, скъпа ми съпруго! 
Радо е един от малкото хора, които могат да гледат обективно през моите очи. Той е мъжът, който понакога ме връзва за земята, за да не излетя през прозореца. Защото имам навика да си въобразявам, че летя, а после да посещавам травматологията.
Радо е един от малкото хора, които могат да гледат обективно през моите очи. Той е мъжът, който понакога ме връзва за земята, за да не излетя през прозореца. Защото имам навика да си въобразявам, че летя, а после да посещавам травматологията.
Благодаря, Радо. За това, че ме спасяваш от рискови полети. За това, че критикуваш обувките ми и все пак ме пазиш от падане 
P.S. The greatest thing you’ll ever learn
Is just to love and be loved in return…
Is just to love and be loved in return…
