Подари ми целувка! Рано сутринта на Коледа. Докато все още сънливо потърквам ходилата си под завивките. Целуни ме! Аз няма да кажа на никого. Обещавам. Дори вятърът, който зловещо бучи в комина, няма да разбере. Подари ми целувка със сутрешното кафе. От напуканите ти устни с аромат на канелени бисквити.  Това искам – само малко от чупливата ти нежост. Рано сутринта на Коледа. Докато всички спят. Докосни лицето ми! Съвсем леко, с върха на пръстите си и ме целуни. Както целуваш снежинките.

 И после послушай с мен заскрежената тишина на планинското утро. Докато сребърният ми дъх полепва по прозореца. Докато раменете ми потреперват леко под одеалото. Докато призраците под леглото ми още скърцат със зъби. Докато сънищата още не са напуснали очите ми. Докато все още реалността не е нахлула в утрото ми.

Защото искам малка зимна приказка. Рано сутринта на Коледа. Тук, където планината предвидливо ме е затворила в сърцето си. Само за няколко кратки минути. Няколко мига от вечността.