Не знаеш, че те сънувам. Никога не съм ти го казвала. Не знаеш как се промъкваш в неканените мисли на безсънието ми. Не знаеш толкова неща.

Не знаеш за думите ми. Не би разпознал парфюма ми. Не си виждал как сутрин се събуждат очите ми. Не можеш да си представиш колко са нежни ръцете ми, защото никога не съм те докосвала.

Дори не помниш срещите ни. Не си забравил лицето ми – просто не си го запомнил. Не си усетил погледа ми – как настоятелно се впива в силуета ти. И не – определено не знаеш как лекичко прехапвам устните си, докато се вглеждам в ръцете ти.

 А аз мълча, усмихвам се на собствените си покварени мисли. И те сънувам. Тайно. За да не развалям магията…