Не знаеш, че те сънувам. Никога не съм ти го казвала. Не знаеш как се промъкваш в неканените мисли на безсънието ми. Не знаеш толкова неща.
Не знаеш за думите ми. Не би разпознал парфюма ми. Не си виждал как сутрин се събуждат очите ми. Не можеш да си представиш колко са нежни ръцете ми, защото никога не съм те докосвала.
Дори не помниш срещите ни. Не си забравил лицето ми – просто не си го запомнил. Не си усетил погледа ми – как настоятелно се впива в силуета ти. И не – определено не знаеш как лекичко прехапвам устните си, докато се вглеждам в ръцете ти.
А аз мълча, усмихвам се на собствените си покварени мисли. И те сънувам. Тайно. За да не развалям магията…
Mesut каза,
март 25, 2009 @ 2:29 pm
Mnogo dobro.
pp
btw otdavna ne si postvala ni6to novo…
Sib4o каза,
март 27, 2009 @ 8:02 pm
i Nikoga nqma da znae…..! Strahotna si du6ico {}
ivailo kolev каза,
март 28, 2009 @ 7:09 am
znae6 li-ne e bilo nikak slu4aino tova 4e predi godina se sre6tnahme-ti mi pokaza……4e dumite osven silni mogat da budat i krasivi!iska mi se da ti podarq nai krasiviq skupocenen kamuk s misulta 4e ne toi-a ti si istinskata dragocennost!produljavai da oduhotvorqva6 slovata i da gi vplita6 v nejni nanizi-tunki kato paqjina i vplita6ti v sebe si hilqdite taini na vsemira!ima6 darba da izri4a6 veliki slova-molq te,ne spirai da q izpolzva6!