Дойде. Позакъсняла, задъхана от бързане. Завърна се от много, много далеч. За да изпълни земята със себе си.
Дойде, за да върне цвета не избелелите дни. За да вдъхне отдавна изгубения аромат на времето.
Моята пролет.
Промъкна се днес. В моя мързелив следобед. Огледа се в чашата ми студено кафе, усмихна се и ме целуна с лъчите на слънцето.
Дойде. Девствена. Чиста, нодокосната. Окъпана от дъждовете.
Дойде. Бременна. Сякаш бе утробата на земята. Сякаш носеше още незаченатите й плодове. Ягодите и черешите, цветята. Самият живот. Дойде с налятата си гръд. Готова да накърми своите новородени. Дойде жадна да роди живота на тази земя. Дойде, за да бъде майка на простото земно щастие. Дойде, за да отпразнува триумфа си над мрака и зимата.
Дойде. За да ми донесе своите вечери. Да върне моите бягства от свободата.
Дойде. За да накара учениците да бягат от час. Да натроши стъклата на ниските етажи и огледалата на автомобилите с футболна топка.
Дойде. За да оправдае умората ни. Да ни отнеме времето и да го запълни със свобода. Да отвлече вниманието ни от “важните” неща и на ни изведе на разходка.
Дойде. За да свали дебелите ни палта. Да изложи душите ни на показ заедно с тънките блузи и късите поли.
Дойде. И цинична, и романтична. Търсена, но неочаквана. Дойде млада, нахакана и гола. Без задръжки. Моята пролет.