Тя пак се появи. Онази тръпка. Моята тръпка в петък вечер.
Не знаеш. Не знаеш за нежният гъдел, който се разхожда из тялото ми. Но аз знам и това е достатъчно. Поне за тази вечер. А тръпката е в мен. Все още мъничка и крехка. Топла. Едва родена.
Може би никога няма да разбереш. Но нея просто я има. Чувствам я, когато си близо. Толкова лека. Едва осезаема. Като дъх, като пеперуда. Една единствена пеперуда в мен. Умело скрила се от теб.
Тя е, която събужда розови облачета по лицето ми, когато ме гледаш. Тя е, която спира дъха ми за миг, когато те срещна случайно. Тя е, която пърха под миглите ми, когато дланите ти докоснат моите. Която ме кара да се взирам в устните ти, докато четеш, а после тайно да ги сънувам.
А ти не знаеш. Все още. Отново. Не си усетил как потръпвам, не си видял. И аз няма да ти позволя да видиш. Засега.
Защото това е моята тръпка и още не искам да я намираш в очите ми. Искам за кратко да й се порадвам сама. Докато пеперудата още е само една. Лека, нежна, магическа. Докато неуверено наднича през зениците ми. Докато все още заспива в дланите ми. Преди да пожелае да заспива в твоите…
keep_smilling каза,
април 26, 2009 @ 7:32 am
Мисля си, че тръпката ти няма да се изпари за една нощ, нито пък две…..
Дотогава се надявам да я задържиш, колкото се може повече време в теб, но да не е в тайна 
А някой да се сети, че е породена заради него …..
Заслужаваш, най-накрая нещо по-продължително от нея
:D:D каза,
май 3, 2009 @ 6:54 pm
може да е заради нея
Nad каза,
октомври 15, 2009 @ 10:20 am
Тръпката, която всички искаме да опазим завинаги..