Когато намериш бълха в срамните си косми, вече официално си кучка. Безвъзвратно и необратимо. Дотук беше с репутацията ти на добро момиче. Край с твоята незначителност и незабележимост. Независимо дали бълхата е попаднала в срамните ти косми случайно, или не. Може и да не си я искала тази животинка, може и да не си знаела за нея, но на кого му пука. Кучка си по всички параграфи и толкова. По-добре да свикваш. Излезе ли ти веднъж име, то се залепя за теб като дъвка за горещ асфалт. Където и да отидеш върви две крачки пред теб. Казват, че венъж станеш ли алкохолик си оставаш такъв завинаги. И при кучките се получава така. Веднъж кучка – завинаги кучка. Никой няма да те пита искаш ли, не искаш ли. Кучка си и точка по въпроса! Нито някой ти иска мнението, нито пък има склонност към преговори по темата. И ти определено нямаш думата. Дори бълхата има по-голямо значение от думата ти.
В момента, в който намериш бълха в срамните си косми, официално се стопява списъка с нещата, които “не ти се броят”. Фразата :” Направих го, ама то не се брои, защото…” трябва вече да я изхвърлиш от речника си. На кучките всичко им се брои. Когато си кучка, всички знаят колко цигари си изпушила, колко чаши си изпила, колко пъти си ходила до тоалетна и колко време си оставала там. Броят ти се и свалките, и целувките. Даже и фасовете в пепелника ти се броят. И сякаш с името ти се появява някакъв невидим архив, от който по всяко време може да се извади справка: на кой купон колко си изпила и с кого си се целувала. Край на тайните ти забежки. Всичките ти прояви се превръщат в обществена тайна.
В момента, в който намериш бълха в срамните си косми, значително нараства броят на нещата, които са ти позволени. Да му мислят не-кучките! Защото, в качеството си на кучка, диктуваш правилата на играта. И всичко се дължи на бълхата. От този ден нататък ти можеш да правиш всичко. Да пиеш и пушиш каквото и колкото искаш. Да се сваляш с чуждите гаджета само за спорта. Да преспиш с всички неподходящи мъже, които пожелаеш и да ги изриташ от леглото си, когато ти омръзнат. Да ги оставяш да те закарат до вкъщи и да попарваш надеждите им с едно “Лека нощ” на входната врата. Да ги притежаваш когато и както искаш. Да караш всички не-кучки да те намразват в момента, в който се появиш в полезрението им, защото им навлизаш в територията. И не просто минаваш, а превземаш със замах. А на тях не им остава нищо друго, освен да шушукат помежду си. Защото не-кучките просто не могат да се сравняват с теб. Твоята малка черна рокля е по-малка от техните черни роклички. Твоите червени нокти са по-огнени от техните. Токчетата ти са по-високи от техните. Извивките на тялото ти са по-изящни от техните. Дори жеста, с който отмяташ коса от рамото си е по-елегантен. Маниера, с който държиш цигарата си – по-сексапилен. И няма, просто няма как да се върнеш в предишния стереотип. Един червен светофар в главата ти свети и крещи: “Край! Дотук! Смяна на статуквото!”. Бълхата в срамните ти косми си е казала тежката дума.
Едни от най-големите преимущества на кучките са… кучетата. При вида на кучка в маркираната територия мъжете като с магическа пръчка се превръщат в кучета. Всички до един. Без изключения. С вирнати опашки и изплезени езици. Готови на всичко, за да те имат. Лаят се един друг, нападат се, зъбят се, хапят се. Спорят в чия територия точно си влязла и на кого точно се полагаш, без да съзнават, че територията всъщност е твоя и ти притежаваш всеки един от тях. Пред теб всички кучета са свободни, независимо от семейното им положение. Те всички те желаят. Искат да те превземат, да те обладаят. Да те превърнат в своя лична богиня-кучка. И са готови на всичко, за да го постигнат.
А онези не-кучки, които остават в сянката ти… те могат само да ти завиждат. Да се събират на групички и шушукайки си да те мразят. Да те убиват с поглед. Да те душат в сънищата си. Да чакат някое куче да им остави и на тях бълха в срамните косми. Огледай се, скъпа. Виж колко са отчаяни, че не могат да те разкъсат с беззъбите си усти. Почувствай хладните остриета, които забиват в теб очите им. Гледаш ли? Виждаш ли? Усещаш ли? Разбираш ли?… Майната им на всички, кучко! Аз се гордея с теб!
