Хубава съм. Знаеш ли колко съм хубава? Виждаш ли? Хубава съм. За тебе съм хубава. За очите ти. За ръцете ти. За устните ти. Хубава съм. И в сутрините ти. И във вечерите ти. Все съм хубава. За себе си съм хубава. Хубава съм, когато ме погледнеш. Хубава съм, когато се огледам в очите ти. Хубава съм, когато заспивам до теб. Знаеш ли? Виждаш ли? Разбираш ли? Колко съм хубава. Без грим и без прическа. Хубава съм дори преди сутрешното си кафе. Заради самото щастие ставам хубава. И усмивките ми са хубави. Толкова хубави. Като в стих съм хубава. Като в любовна поезия. Все за тебе. За твоята обич. За твоята усмивка и за твоите сълзи. И в сънищата ти и в мечтите ти. И за тебе, и за мене. Аз пак съм си хубава. И по улицата, и пред огледалото, и в спящите ми все още чаршафи. И за вятъра, и за слънцето, и за дъжда. Хубава съм. Дори и без да го разбираш. И мислите ми, и сълзите, и усмивките ми. Хубава. И в музиката, и в питието ми. Дори в цигарения ти дим пак съм хубава. И в безкрайно морската ми душа. И в аромата на планинските борове. В лятото и в младостта ми. Разбираш ли? Виждаш ли колко хубава ме прави щастието…