На Марти
В последния ден на август те целувам солено от морския бряг. Гледам те с невиждащите си очи, без рамки, по онзи особено сантиментален начин, по който се гледат старите любовници в миговете на поредната раздяла. Онзи странен примес от безвъзвратност и очакване се е скрил в зениците ми.
А ти си отиваш… за пореден път. Изплъзваш се изпод пръстите ми като вълна… за пореден път. И ръцете ми остават неспособни да те задържат… за пореден път.
И пак разбирам, че ти, мое лято, си тръгваш по-бързо и неочаквано от всеки друг сезон на душата ми. Но повярвай ми – аз пак ще те обичам пясъчно и ще те целувам солено с всеки твой следващ прилив.
Албена,
31.08.2011г.
