На Марти
В последния ден на август те целувам солено от морския бряг. Гледам те с невиждащите си очи, без рамки, по онзи особено сантиментален начин, по който се гледат старите любовници в миговете на поредната раздяла. Онзи странен примес от безвъзвратност и очакване се е скрил в зениците ми.
А ти си отиваш… за пореден път. Изплъзваш се изпод пръстите ми като вълна… за пореден път. И ръцете ми остават неспособни да те задържат… за пореден път.
И пак разбирам, че ти, мое лято, си тръгваш по-бързо и неочаквано от всеки друг сезон на душата ми. Но повярвай ми – аз пак ще те обичам пясъчно и ще те целувам солено с всеки твой следващ прилив.
Албена,
31.08.2011г.
Петър Чернаев каза,
септември 6, 2011 @ 9:53 am
За първи път видях как музата те огря с последните слънчеви лъчи. Пиши, приятелче, невероятно преживяване е да те чете човек
iv5rov каза,
септември 8, 2011 @ 2:03 pm
Какъв красив подарък за приятел. Да му се прииска на човек да ти бъде приятел…
Martina Georgieva каза,
септември 18, 2011 @ 12:48 pm
Пожелавам ти много приятели, за да можем ние да четем!!!
Благодаря ти за страхотния подарък!
ladysunshine каза,
септември 19, 2011 @ 6:58 am
Качествените хора заслужават качествени подаръци – от тези, които топлят душите! Надявам се наистина да съм стоплила твоята