Знаеш ли коя съм? Знаеш ли каква съм? Не знаеш… Знаеш ли как обичам? А знаеш ли как убивам? Не знаеш… Нищо не знаеш… Затова ме обичаш. Защото не ме помниш. Не помниш как ранявам и пия кръвта ти от раните. Не помниш каква невинност се чете в погледа ми въпреки вината. Не помниш. А те убих в предишен живот.

Виновна съм. Пред Бог, пред себе си, пред най-близкия, пред НЕЯ. Потъпках и малката останала човечност в мен. И Я раних смъртоносно. Дотолкова, че да ми каже „Не искам вече да съм важна за теб!”. Близката, святата, най-важната. Поколебах се и все пак дръпнах спусъка. И вече е късно да кажа, че съжалявам. Защото от смъртта в мен се е родила убийца.

Стой сега далеч, за да не те убия отново. Доказах, че съм способна…

   Хареса ми този първи пост (: Здравей свят! Аз съм тук. Сякаш се родих за нещо ново. Като слънчоглед. Поникнах от мъничка семка и след малко ще се усмихна на Слънцето.
   И така, след като известих за съществуването си съм длъжна да предупредя: пази се Свят. Аз идвам – неконтролируема като времето и не по-малко опасна. Умея да нанасям щети “в особено големи размери”, да руша огради и да събарям мостове. Мога и да съм слънчева и кротка. Понякога съм предсказуема, друг път – не чак толкова. С една дума – АЗ.

   На тази страничка ще си изливам душичката и ще правя голяма част от мислите си обществено достояние. Ще се радвам ако думите ми се харесат на някого, ако ли не – здраве да е.

   Засега толкова от мен. За повече очаквай следващия пост (: